КАКВО Е ХИПНОЗАТА? Какво е хипнозата? Съществуват толкова много мнения и идеи. Точна наука ли е? Има ли абсолютно определение? Как работи? Работи ли?

В миналото хипнозата имаше лоша слава. Дълги години бе обвита в мистерия - наследство от средновековието. Предполага се, че магьосници, вещици и чародеи се използвали хипноза в своите ритуали и черна магия. И до днес има хора с остарели схващания, които още се страхуват от хипнозата. Те вярват, че чрез нея някой контролира съзнанието им. Наистина ли хипнозата упражнява контрол върху съзнанието?

Преди да отговорим на този въпрос, нека разгледаме част от историята на хипнозата. Не знаем точно кога е била създадена, но има основания да вярваме, че Господ е приспал Адам по някакъв начин, взел му е реброто и е направил Ева. Това вероятно е първият случай, когато човечеството е изпитало силата на хипнозата. Слушали сме и истории за храмове на сънищата на древните гърци и египтяни, където хора са били приспивани, за да се събудят, често излекувани от своите болести.

През 18-ти век във Франция на сцената излиза Антон Месмер и помага на доста хора чрез т. нар. „животински магнетизъм”. По същество това явно е било форма на внушение. След известно време завистливи медици провеждат разследване и той бива прогонен. Именно от неговото име произхожда и английската дума „mesmerize” – хипнотизирам.

Доста по-късно английският лекар Джеймс Брейд решава да се запознае по-отблизо с този феномен. Той установява, че фиксирането на погледа води до хипнотично състояние. Термините „внушение” и най-вече „хипноза” са създадени от него. Хипноза всъщност означава сън. Брейд казвал на своите пациенти: „Много ти се приспива”, а когато настъпи моментът и: „Събуди се”. Терминът „хипноза” остава, въпреки че, както той по-късно установява, е неточен.

През това време църквата проповядва, че да изпитваш болка и страдание е благородно. Представете си само! По това време приятелят на д-р Брейд, д-р Джеймс Есдейл, докато служи в Индия, провежда сериозни проучвания в областта на хипнотичната анестезия, което довежда до драматично намаляване на смъртността сред ранените войници. Есдейл пише доклад по случая и го изпраща до Обществото на британските лекари. Приет е с насмешка от колегите си (да ви се струва познато?), а откритията му са отхвърлени. Защо тогава индийците приемат хипнозата, а британците - не? Възможно ли е индийското общество вече да е било достигнало до състояние на променено съзнание – до идеята за висш аз? В крайна сметка, не е ли изумително, че днес тези идеи най-сетне са радушно приети в нашето високоразвито и окултурено общество? Но в онези години хипнозата си остава в сферата на окултното и черната магия.

„С всеки изминал ден състоянието ми всячески се подобрява”. Звучи ли ви познато? Тези думи са казани от френския фармацевт Емил Куе през 1900 г. Негово е и откритието, че хипнозата всъщност е автохипноза. Именно! Самовнушение. Той отнася идеите си в САЩ, където обаче го посрещат с подигравки. Хипнозата за пореден път бива свързана с мистиката.

Книгата „Хипнозата и поддаването на внушения” на американския психолог Кларк Хъл е публикувана през 1933 г. в САЩ, където започва да се създава сериозен интерес към темата. През 1937 г. е написана „Мисли и забогатявай” на Наполеон Хил. Тя се базира на самовнушението и визуализацията (хипнозата) и е прочетена от милиони. Благодарение на нея хората научават, че Андрю Карнеги и други богати хора използват тази техника. Вярвам, че това и до днес си остава една чудесна книга. Но хипнозата все така е недостатъчно популярна. Един млад психиатър, Милтън Ериксон, създава техника, която днес наричаме „разговорна хипноза” и в която той е изключително добър. Работейки с тежкоболни пациенти, Ериксон постига фантастични резултати. И въпреки че Американската лекарска асоциация отсича, че хипнозата е безполезна и на два пъти му отнема лиценза, Ериксон отдава живота си на тази наука и вкарва хипнозата в сферата на медицината. През 1958 г. Асоциацията най-накрая решава да признае хипнозата за приложима форма на лечение, която, ако не друго, поне не вреди. До смъртта му през 1980 хипнозата не само е приета, но и Ериксон е признат за истинско величие и е изучаван както от психолози, така и от лекари.

В друга част на Щатите д-р Дейвид Роланд Добсън, психолог и клиничен хипнотерапевт, продължава да развива хипнозата и създава Комуникация различна от съзнателната и Психология без грешки. Работата на Ериксон и Добсън е доста сходна, въпреки че двамата се срещат чак малко преди смъртта на д-р Ериксон. А разбира се, добре е да помним, че д-р Ричард Бандлър използва модела на Ериксон и Дейв Добсън и е един от най-блестящите хипнотизатори на нашето време. Бях благословена д-р Бандлър да ме обучава по НЛП и РЧП, а партньорът ми в живота и в професията Дейв Добсън бе моят треньор по Комуникация различна от съзнателната.

И така, какво е Комуникация извън съзнателната? Буквално всичко, което правим, начинът, по който го правим, е комуникация. Освен това е известно, че само малък процент от нашата комуникация е вербална, а далеч по-голям процент е невербална, или извън нашите съзнателни усещания. Предпочитам да наричам този аспект „извън съзнателен” (Това не бива да ни изненадва, предвид множеството задачи, които ежедневно контролира съзнанието ни, като координиране на мускулите ни при ходене, помнене как се връзват връзките на обувките, и т. н. Извън нашите съзнателни усещания, ние правим нещата, без да мислим за тях.)

А сега едно малко отклонение (макар и не съвсем отклонение). Да ви се е случвало да се прибирате с колата си към къщи и изведнъж да установите, че се намирате в гаража си, без да си спомняте как сте стигнали до там?... шофиране в транс. Да четете книга, която така ви е погълнала, че напълно сте се идентифицирали с някой от героите?... четене в транс. Или да кажете нещо на човек, загледан в телевизора?... гледане на телевизия в транс. Това е така нареченото променено състояние на вглъбяване или транс. Ние прекарваме живота си, движейки се от едно състояние на транс към друго. Така че защо да изберем само онзи вид транс, който ни върши работа? Нима е толкова просто? Как да използваме тази си способност, за да постигнем положителен резултат по отношение на поставена цел? Да направим промяна в живота си, в себе си, да сме по-успешни в онова, което правим.

Днес ние си даваме сметка, че хипнозата е контрол върху съзнанието – това означава, че човек сам контролира собственото си съзнание. Хипнотизаторите са само екскурзоводи. Хипнозата е състояние на почивка с повишено чувство на осъзнаване. Всеки един от нас е велик хипнотизатор. Ние вече вярваме, че голяма част от промените се случват на подсъзнателно ниво, иначе защо не можем да решим да променим съзнателно нещо и да го направим? Както казва Милтън Ериксон, пациентът си остава пациент дотогава, докато съзнанието и подсъзнанието му не постигнат състояние на раптрт. Защо мнозина посещават хипнотизатори, които да им помогнат да спрат цигарите, да отслабнат, да им помогнат да си поставят лични цели и да направят редица други промени? Първо, защото е изключително важно да работите върху тези проблеми с помощта на обективен наблюдател. А и защото хипнозата ви позволява да изпратите на подсъзнанието си сигнал за желаните от вас промени, докато съзнанието ви си почива. Тя може да разреши вътрешните ви противоречия. Голяма част от мисленето, което ръководи действията, ни се случва на подсъзнателно ниво. Информацията, приета от подсъзнанието, определя „първоначалните ни впечатления”. Феноменът интуиция се базира на огромното количество информация в подсъзнанието. Ние често не знаем защо правим определени неща, тъй като сме под въздействие на спомени, чувства, опит и друга информация, която не осъзнаваме. Трябва да гледаме на различното от съзнанието като на огромна база данни, от която да черпим. Съзнанието ни може да се научи да взема от там информация, което да подобри целия ни живот. Всичко това може да бъде постигнато чрез хипноза.

 Искате да научите повече за хипнозата?
влезте на сайта: http://www.hipnoza.bg