Разговор с мой близък приятел и колега по повод приключил курс, вдъхнови желанието да споделя някой мисли, току виж стигна до мъдър извод. Питам приятеля как е минало и той споделя, че нито един от присъстващите не бил дошъл с вътрешна цел да усвои съдържанието на курса. Участниците имали потребност от вътрешно развитие и се получила превъзходна лекция по самоактуализация. Искали автентичност и посока, в която да открият себе си. От опит знам, че най-лесно се открива себе си като застанеш пред огледалото. Така де... Искали да разберат кой е правилния път, към какво да се насочат. Той им обяснил, че какъвто и начин да изберат, ще получат желания резултат, само когато се научат да дават нужното време за да вникват в него и той да проникне в тях.
Това твърдение ме пренесе в сутрешния разговор с половинката. Събуждам се и го питам, колко е часа. Отговаря ми, че е девет. Питам, защо закъснява. С радост отвръща, че ще ходи на тренинг, организиран от компанията. Питам го на какъв тренинг?... Отвръща с охота, че не се интересува, защото така или иначе ще се измъкне. Щели да се прозяват на поредния модел, представен чрез поредните заучени фрази на поредната тренинг компания, докато чакат времето за обяд и после дим да го няма. Даже самодоволно отбеляза, как по между си колегите се разбирали кой щял да се жертва този път и кой следващия. ??? Моля?! На моите тренинги и в десетминутните паузи, време за глъдка вода едва ми остава от въпроси. Тук ми изникнаха много питанки, относно връзката между лично желание и задължението, освен разбира използването на бюджетите от страна компаниите в посока желанията на служителите.
И така, нека ги караме по ред.
Какво означава самоактуализация? По какъв се вплита в нуждата на хората от вътрешно развитие?
Всеки разполага с вътрешно време, което запълва вътрешното пространство съобразно съотношението знание – действия, резултат- извод. Динамиките на това съотношение задават скоростта на промяна и изписват началната страница на новите потребности. Липсата или, по-скоро, случайното съотношение на едното или на другото водят до хаос във вътрешното пространство и промяна на усещането за резултат- извод, тоест на потребността в зародиш. Ако звучи сложно, помислете за усещането малко след като сте начертали дадена цел и сте си представили, че сте я постигнали. Имате ли усещането, че имате нужда от допълнителни ресурси? Всеки има поне едно такова усещане. Може да идва от миналото или от бъдещето. Интересното е, че в момента в който си го спомните, чувството вече е във вас, в сега. Къде е разковничето? Ще ги нарека вярвания, защото определят усещането за възможности, с които разполагаме. Вярванията се обобщават в ценности, част от които са ни насадени в процеса на растеж, други сме си изградили сами. Ако вярванията са осъзнати до някаква степен, то свързванията помежду им по-често не са. Те са неосъзнати. Неосъзнати означава, че не знаем кое на кое въздейства, колко са и кои с кои взаимодействат. Следователно, не ги подлагаме под съмнение. Мисля, че се досещате за поуката. Нашите ценности и вярвания ни управляват, само че сме забравили как. Причината се крие в психологията на човека, но ще се занимая с пояснението на друго място, отделено за постигането на цели.
Нека се върна към самоактуализацията. Струва ми се точния момент да отбележа важността на преданието на семейни и социални традиции, поддържането на ценности и тяхната роля на трамплин към преминаване от една динамика към друга. Кои са те в нашата среда? От колко време ги имаме? Кой ги е създал? Оставям тези отговори на вас. На фона на отговорите: Какъв трамплин имате на разположение за следващия ви скок?
Този трамплин е свойство на самоактуализацията. Пренася човека от една динамика в друга. Поставя началото на неговото търсене. Търсене на какво, обаче? Тук имаме няколко варианта. Тези, който вярват в полезността на информацията ще трупат знание. Тези, които вярват в значението на действието и опита ще трупат умения и способности. Само по себе си нито едното би се проявило като автентичен резултат. Тоест ще има резултат само, когато има взаимодействие помежду им със заобикалящата среда. От друга страна, вярванията и ценностите са непроменливи величини по отношение на дадена динамика.
В реалният живот, от време на време имаме неосъзната потребност от преразглеждане на някои вярвания, които излизат на повърхността под формата на подтик към промяна или дилема около желана цел. Вътрешният ни свят ни звъни по мобифона. Ние имаме GSM, Смартфон!
Тези мисли вдъхновиха изработването на курса Цели. От практиката знам, че с какъвто модел да разполагаме, в нашата формула той е част от „неизвестното” знание. За да проработи уравнението се нуждаем от трамплин. От синхрон в посока на действието. Действието се синхронизира, когато подредим, ресурсите с които разполагаме, уменията които сме усвоили, вярванията, които ни мотивират, усещането за това кои сме и по-висшата причина поради, която сме се устремили към резултата. Наричам този процес центриране. Тези, които желаят ще го научат на 17 Ноември.

Повече информация открийте на www.nlpbulgaria.bg